Любов
(опит за улавяне #3)
Тихо е като във спомен,
прегърнати лежим –
телата ни са хляб,
сънищата вино,
детството отново,
нямо кино.
Обгръщам те
и ставам безтегловен,
облак захарен памук –
не е ли това
една мъничка победа
над смъртта?
Прочетете още от Иван С. Вълев тук.