ОТРАЖЕНИЕ[1]
Присмях се на жена ми онази вечер, защото, докато се гримираше, огледалцето ѝ падна и се счупи. А ето защо се засмях: първо, защото изобщо се гримира; второ, защото си сложи няколко килограма пудра на лицето; и трето, защото вярваше в онази глупост за седемте години нещастие. След кратък спор за суеверието реших да й покажа на дело, че е глупаво да се вярва в нещастие, предизвикано от счупено огледало. Затова откачих голямото огледало, закачено на стената в преддверието, и го ударих в земята. Като по чудо то остана цяло. Ударих го отново. Пак остана цяло. И така седем пъти. Нямах друг избор, освен посрамен да го върна на мястото му. Премълчах онова, което видях в него, когато го закачих. Повече не говорихме за огледала.
И днес, много години след това, ми е съвсем ясно, че жена ми изобщо не беше права. Счупеното огледало не носи седем години нещастие. И изобщо не е нужно да се счупи, за да донесе нещастие на някого. Бих искал сега да ѝ кажа колко глупаво е нейното суеверие, но тя умря същата вечер, когато безуспешно се опитвах да счупя огледалото. Няма да разбере и че когато го закачих отново на стената, вместо своето отражение в него видях нея. Беше прекрасна.
[1] Записка, открита в огледалото. – Б. а.
Превод от македонски език: Таня Попова
Прочетете още от Иван Шопов тук.