ПОЖАР[1]
Когато огънят вече можеше да се купи във всеки магазин за десет лева, Прометей най-после реши да напусне митичните времена. Макар че беше студено и снежно утро, слезе от скалата и се запъти към града да се поразходи. Не можеше да се нарадва на будките, където се продаваха толкова много запалки, наредени една до друга. Не можа дори докрай да се зарадва на снега по тротоара, който се топеше под горещите му стъпки, защото нещо го цапардоса по главата. Изгуби съзнание.
Съвзе се по обед в полицията. Ръцете му бяха привързани с белезници за радиатор, който не работеше. Килията беше студена като хладилник. Няколко климатика, насочени към него, духаха студен въздух.
Когато го наобиколиха сините униформи и освободиха ръцете му, той веднага започна да се оправдава:
– Добре, признавам, аз им дадох огъня, но то беше толкова отдавна! Делото е с отминала давност. Да, днес вали сняг, но аз нямам нищо общо с това. Може би не трябваше да го топя със стъпките си? Но аз…
– Успокойте се, господине – прекъснаха го униформените. – Никой не ви обвинява в нищо. Нима е нужно обвинение, за да ви арестуваме? – обясниха му с усмивка.
Прометей се удари по челото и се сети, че това вече не е Кавказ и митичните времена, когато се наказва само с причина. Спокойно реши да дочака нощта, когато пазачите заспят.
На другия ден полицейското управление осъмна изпепелено. Из града като чума се понесе вестта, че в полунощ го е запалил задържаният Прометей. Разбира се, сините униформи веднага опровергаха това на пресконференция: никакъв Прометей не е арестуван. Пожарникарите обясниха, че става въпрос за повреда в електрическата инсталация, която е предизвикала пожара. Експертите обясниха, че Прометей съществува само в книгите за древногръцката митология. Никой не обясни, че огънят не може да бъде затворен зад решетки, нито защо в будките вече не можеха да се купят запалки.
[1] Записка, открита в запалка. – Б. а.
Превод от македонски език: Таня Попова
Прочетете още от Иван Шопов тук.