ПРИКАЗКИ[1]
Привечер съседите в нашия квартал се събират в дворовете и на пейките в парковете. Разказват си страшни приказки за някакъв опасен плъх, който тайно напада квартала в най-тихите нощни часове. Казват, че има железни зъби и сребърни шипове на гърба, като таралеж. Вечер, с факла в устата, предвожда глутница котки с настръхнала пламтяща козина и заедно разпалват пожари. Казват, че има тризъбец на опашката и с нея пръска отрова по зимнината в избите на хората. Говорят, че е голям колкото куче, но успява да се промъкне незабелязано, защото не вдига никакъв шум. И още, че има смарагдови очи и може да ослепи някого с поглед само ако поиска.
И аз често присъствам на такива сбирки. Обичам да слушам страшните приказки, съчинени умело от съседите ми. Не казвам, че страшният плъх всъщност е обикновено, малко, безпомощно мишле, хванато в капана в моето мазе. Защо да се лишавам от толкова хубави приказки?
[1] Записка, открита в капан за мишки – Б. а.
Превод от македонски език: Таня Попова
Прочетете още от Иван Шопов тук.