РЕД[1]
В моя дом всичко трябва да си е на мястото. Точно затова вчерашното земетресение ме разтревожи, предизвиквайки някакъв смешен страх от смъртта, тъкмо защото в къщата настана истински хаос. Счупиха се няколко чаши, които паднаха от кухненската маса; картините по стените висяха накриво; малката витрина се беше изместила в средата на хола и всички джунджурии в нея се бяха струпали накуп. Най-страшната последица беше падането от рафта на няколко книги, които почти се разпарцаливиха. Трябваха ми часове, за да върна нещата в първоначалния им ред.
Днес кажи-речи всичко си е на мястото. Купих нови чаши и ги сложих на кухненската маса; картините са закачени както трябва, висят под прав ъгъл; наместих витрината в десния ъгъл на хола и подредих украшенията така, както си стояха открай време: лулата, кристалното таралежче, дървената кутийка, порцелановия свещник, пепелника от слонова кост, мидите и камъчетата, които донесох от една почивка… И рафта с книгите наредих: Рембо, Бодлер, Хлебников. И така, всички се върнаха там, където бяха преди земетресението. Булгаков и Хофман бяха пострадали доста, но ги залепих колкото можах и те заеха старото си място на рафта.
Почти всичко се намира на мястото си и домът щеше да изглежда перфектно, ако не липсваха очите на вярното ми куче, което седи до леглото ми като статуя. Очите му зеят празни. Зениците му ги няма. Но чувствам как точно с тях ме гледа натрапчиво отнякъде и не ми дава да се зарадвам на възстановения ред.
[1] Записка, открита в сеизмограф. – Б. а.
Превод от македонски език: Таня Попова
Прочетете още от Иван Шопов тук.