* * *
поезията е нежно свлачище
вътре в теб
срутване на забавен каданс
изумлението с което наблюдаваш
бавното извиване на прахта
над отломките от света
който другите познават
който ти не си познал
защото не вярваш в твърдата материя
в твърдта на земята
в притеглянето й
рееш се вторачен
в сърцевината на света
в голямото празно вътре в атома
голямо като дума
която
все още можеш да премълчиш
Прочетете още от Ина Иванова тук.