Ина Иванова: „четири етажа празни балкони“

четири етажа празни балкони

Само на втория трогателно виси панталон
с издути колене, с щипки като удивителни.
Дори не помръдва, докато Земята
шеметно се върти в периферията на Млечния път,
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара.

И не ти казвам, че всичко е инсталация,
че градът е декор. Че светът е декор.
И докато светлината намалява,
се чудя имал ли си плюшено мече.
Такова, каквото аз нямах.

И не питам, понеже Земята спира, виждаш ли,
просто набива спирачки насред всемира,
и четири етажа тераси съзаклятнически
се разпадат – кула от карти
пред връхлитащото ме щастливо изумление.
Кратко е. Тук сме.

 

из „Криле от папиемаше”, ИК „Жанет 45”, 2019 г.

 

Прочетете още от Ина Иванова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *