Ирен Филипова е родена в България. Живее и работи във Виена, Австрия. Ирен е художник на картини и думи.
В „Кадър 25“ Ви представяме три стихотворения от нейната книга „Сънище” (изд. „АРС“, 2018) и три картини.
„Автопортрет“
„Слънце”
„Дух”
***
в града на моето детство
мек е хлябът
картофите обикновени като юмруче
има река
има мъже с дълги бради
градът ще го закриваме
каза един
и гласът му е варовик
и усойница спи върху очите му
[…] аз бях по-млада от паметта си виждах белите коси на бабите се топяха като далечни ледници чувах сънищата на старци пришити във възглавките предвиждаха потопа […]
кажи им
тук бях
празна
като вихрушка
пръст и шума
ядох
като ковчега
от всичко живо по две
кажи им
няма да се върна
кажи им
приютени са
***
вечеря
хранят се хората
като меко осветени долчинки
юлският дъжд бил лечебен
кюфтенца
кюфтенца и доматки
лято
[…] мисля за храносмилането за ужаса на глада за пустинника който изяжда демона за да не посегне на собствената си плът за мистика който пие от етера за да не посегне на душата си мисля за клетката яде ли ни светлината обичам да ям акациев цвят защото е красив защо е красив хищникът пържолата ухае вината е сочна ябълка от всички живи само реката не е гладна не е ли […]
когато хората се хранят са равни
искам да се самопровъзглася за поток
вкусно ми е
***
да се пише поезия е безсмислено
аз съм функция
подчинявам се на костта
лягам и ставам
виждам светлина
следвам знаци
вятърът ранява
затова не съм пеперуда
имам нож имам обувки
соча
думата ме дели
затова съм и човек и папрат
бързам
костта е компетентна
[…] един ден в Арбанаси гущерът дреме върху камъка камъкът спи за красота топлината ухае костта е мека като детски дъх аз съм така златиста жужа играя с плода с неутриното ровя звезди от пръстта те се пръсват и ме обливат сякаш съм полюс сякаш съм вечна любима която танцува навън навътре в реалността plie saute plieee sauteee […]
атомът е 99,9999% празно пространство
поезията също
върти се и реже