аз съм бил в Ада
по болници и барове
след християнското причастие
останах гладен под олтара ви
аз съм бил във ада ви
при малките ви хорица
при малките им шепоти и силно хъркане
предсмъртното им ровене
и при закърпените пътища
бил съм и във виното
и в аптеките си търсих минало
в което да съм лек и опитен
да нямам пропуснати години
и да не чувам ропот от машината
на мозъка
аз съм бил в ада ви
аз съм ада ви аз съм ви посоките
аз съм воят във машината
която ви обръща горе-долу
и дори заеквам още с името
което свири три пъти
с еднакви тонове и трака грозно
ще ме подминете и мътно
ще се плисна пак в отражението
на витрината
слизам пак надолу в ада си
в някоя подземна болница
дано под тези шизофренни навеси
даде главата си човешката утопия
изплува здравото ми копие
да декларира единично минало
след което нека има описи
и трака гилотината
Прочетете още от Констатин Небешков тук.