гониш атомните взривове
като вълна от страх
да не останеш течна
и безформена насоченост
към края на плоската земя
и в нищото
по гърбовете на морските чудовища
да се разплискваш
формата е нужна за водата
иначе е пара дим и пясък
утаените реснички на движение
по клепачите на мрака
и веригата от непознати е
сянката на котва
разложена от пръскане на капиляри
прекалено нежни за да са признак
на живот
и предчувствие което близо
шепне думите на Йов
Прочетете още от Констатин Небешков тук.