магнетичното обаяние
на родния град, на тази
огромна пропаст, на тези
меки булеварди, на острата
улична светлина, на въздуха
с вкус на метал и водата, мътна
като монолог на шизофренно болен
не е в топлите стаи
в двете вишни пред входа или
в мъртвите родителски шепи
желанието да се завърнеш
в бащината къща не е носталгия, а мазохизъм
и възможност да я напуснеш
втори път
Прочетете още от Констатин Небешков тук.