Няма нищо по-навътре
от живота. От началото
така, докато се самовглъбява,
се повтаря и зачева.
Няма нищо по-отворено
от прадългото вретено
на вселената, което се върти
около себе си. Около червеното око,
загнездило се на върха му.
Няма нищо по-забързано от времето,
което се прескача. Само прекрачва
предишната си крачка и така все
по-яростно набира преднина пред себе си.
Няма нищо по-затворено
от изпарилата се сол. Пари на езика
и очертава тъмни кръгове около
краката ми.
Няма нищо по-завръщащо се
от мен – загледан в някакво око,
как бързо се настигнах, заченах,
останах в солта, плода порасна
и изскочи сам. О, няма нищо по-навътре
от живота в мен, отначалото.
Прочетете още от автора тук.