чета на тласъци
но ръцете ми треперят
и съм само кости в леглото ти
с думи между зъбите
и нещо нетелесно
да те гледа влюбено
не върви да се говори
когато си толкова далеч
от някаква случайност
за която даже
ме е страх
да
шепна
Прочетете още от Констатин Небешков тук.