Костадин Жиков е роден през 1988г. Завършва „Живопис“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има редица общи и самостоятелни изложби в София, Велико Търново, Тутракан и др.
„Винаги се водя от своето вътрешно усещане за нещата, за темата, за изразните средства. Много обичам природата и тя е мой безкраен извор на вдъхновение. Като творец много силно ме вълнува вътрешният живот, духовното, онова което е отвъд. Онзи свят, който се вижда само със сърцето. Но за да се изрази правдиво, адекватно, не трябва да се прескачат стъпала, а да се върви смирено и търпеливо. Художникът трябва да има личен почерк, но и не трябва да забравя, че е само проводник, вестител на Всевишния Дух, че именно Великият Божи Дух е този, който създава всичко и извън Него всичко е илюзорно. А е илюзорно, защото то в себе си не съдържа живот – също както егото, което е само сянка на божественото. Живот има само в онова, което произлиза от Бога…“
Ралица Базайтова за Костадин Жиков: „Костадин Жиков е следовник на постиженията на българските художници от началото на ХХ век, на търсещите на родното, но и на модерното превъплъщение на традицията, на Владимир Димитров – Майстора и на Иван Милев. Но той е техен почитател и продължител, а не имитатор, като намира свой художествен език и трайни художествени обобщения. В наши дни е много ценно да намериш себе си и свой художествен почерк, който да се отличава, както и да имаш своя подход към традицията и към родното, на фона на „модерното“ и прекалено залитане към фолклора и буквалното му възпроизвеждане. Той не е битописец, не отразява етнографски носиите и шевиците, а търси облика на родното, на човека в него.“
Вижте още от Костадин Жиков тук.
