Лондон 2
в сградата на британската библиотека бликат куполи,
а в коремите им с пожълтели криле пърхат книги
с малък белег от горещо мляко на ръката
сервирам кафе на посетителите
вечер ароматът на кафяви часове от коста рика
разресва косата ми чрез безброй загрубели и леки ръце
междувременно сърцето ми бавно и плътно расте
събира препарирани мигове почти без да иска:
замръзнали стъпки, блеснали зъби и
една нощ, в която ние с теб строим картонена къща
играем си на други без да знаем,
че това море от стъпки може да ни отнесе
без да познаваме още приливите му
и безкрайните рифове от чужди ръце
теченията от чужди коси
безбройните и непонятни езици,
които пулсират в чашите по пъбовете,
сгромолясват се по тротоарите
и обръщат очи от смисъл към небето
не знаехме
когато се огледах, бях покосена от цялото множество
започнах трескаво да търся очертанията си
да питам контурите къде започва и къде свършва главата ми
дори не съм разбрала
кога започнах да придърпвам бавно и полека
конеца на гръбнака си
да събирам главата, коленете и ръцете
все по-близо до сърцето и обратно в тялото
цялото да го поемам с мисълта си,
да се окуражавам, съсредоточавам, срещам;
да не търся вече огледалата
и да познавам по-добре лицето си
до тази вечер, в която стоя на земята в тъмната стая,
в прозореца едва доловимо синее небето
и си въобразявам един самолет
със само един пасажер,
който лети право нагоре
после опипвам с разперени слепоочия
всички пътища в лондон и хората,
усещам да пулсират в гърдите ми
и с усмивка приветствам простора
приветствам простора
вътре в себе си
Прочетете още от Кристина Кунева тук.