Кристина Кунева е родена в гр. Стара Загора. Завършва гимназия с хуманитарен профил в гр. Провадия и Икономически университет в гр. Варна, специалност „МИО“.
Живее и работи в Лондон.
Съосновател е на Литературен клуб към ИУ – Варна, а по-късно става част от екипа на портала за изкуство „Литературни бесилки”. През 2017 г. е част от школа за литература и хуманистика „Глоси”. Член е на движение „Световни поети”, Чили.
Нейни творби са публикувани в литературен сборник „Пробуждане” („Наука и икономика”, 2011), в антология „Литературни бесилки” („Сиела”, 2014) и в „Зоната“ – антология за съвременна българска поезия („АРС”, 2017).
Д е далече от О, далече от М
като безкрайно раздалечени очи или
няколко левги разстояние между зъбите
и по средата нещо пътува като
червен тромб в сините реки на картата
имаш възможност за вечност във влак
с пердета, които миришат на БДЖ
и помахват с пожълтелите си ръце
на всички малки гари, на червените
им керемиди и тук-таме
самотния железен зъб на някой изпращач
на една чанта с баба, която се лъкатуши
по невидим път през житото
и всичката тази земя се смее
с уста от прах през прозорците
подаваш глава навън
в безотговорен опит да уловиш вятъра
в небцето си, в синусите, в крайчеца на косата
когато си влюбен, а значи вечен
събираш в багажа си всичко
от първа необходимост
М и А и М и А
Д и О и М
прилежно подредени едни до други
няколко наченати тефтера
сандвичи за из път
и себе си
херметизиран в безброй моменти стоп кадър
по трасето на тънките капиляри на релсите
за да отвориш следващия град
като в хартиен календар с шоколад
и да разтваряш спомените в пакетче от чай
във вечерите, в които часовата разлика е твърде голяма
за да се обадиш на някого, който ти трябва
Прочетете още от Кристина Кунева:
„КОГАТО ПТИЦАТА ДОЛИТА“
„Лондон 2“