Кристина Митева e родена на 4 декември 1981 г. в гр. София, където живее и днес. Завършила e езикова гимназия (9-та ФЕГ) през 2000 г. и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г., специалност „Културология“.
Работила е като стажант в Министерство на културата, а по-късно – като редактор и библиотекар.
На 24 май 2006 г. създава първия си блог, а на 18 август 2013 г. – проект за интервюта с най-различни хора.
Досега има три публикувани книги – „Планетата Земя е тъжно-синя” (разкази, 2014); „Слънчогледите се прераждат в слънца” (есета и стихове, 2016), „Един от нас споделя” (2018, 190 интервюта от едноименния проект). В момента подготвя за печат четвъртата си книга – „Любовта е първата стъпка към безкрая” – с есета, разкази и стихове. Предстои да публикува и детска книжка „Пеперуденият сън” – за малки деца (илюстратор е Христина Петрова).
През 2019 г. Кристина публикува и брошура с цитати от различни автори и времена, говорещи за любовта между хората и развитието към по-добро.
За ветровете и хората
Познавах хора,
които мечтаеха да бъдат ветрове,
да се надбягват вечно с хоризонта
и нищо да не спира волния им бяг.
Преследвайки мечтата си яздеха диви коне,
които докрай пришпорваха сред полята,
прелитайки през тишината и мъглата.
Мечтаеха да се преродят във ветрове…
А ветровете – скиталци, видели всичко по света
и притежаващи цялата свобода,
мечтаеха да се преродят във хора,
и вечер, уморени от деня,
да се прибират у дома…
Прочетете още от Кристина Митева:
„Бог и самотната гара“