мария
очните жлези отделят в обратна посока
боли отвътре яде човърка
гледам синините по ръцете ти
спаружената кожа
беззъбата усмивка
страх от изчезването ти
прониква в сънищата
избива цветните
прокарва черно и бяло
кара ме да будувам
тялото ти не е отделено
от психиката
бавно и постепенно
отблъсква физиката
не позволявай
да се случи скоро
изчезването
тука съм за тебе
както ти беше
ще те гледам като бебе
Прочетете повече от Лидия Кирилова тук.