ретроутопия
барака за варене на ракия
остъклена веранда
шевна машина тракаща заедно с
минаващите над дерето влакове
метален стол на двора
люлеещ се в такт
всеки следобед от дядо ми
който пуши на него и
изпуска кълбета дим
като локомотив
промъквам се боса зад гърба му
приклякам и слагам кльощавите си детски пръсти
под краката на стола
докато се повдигат
махам ги тъкмо преди да се долепят до плочките
слагам ги и ги махам
докато столът се люлее
дядото и влаковете пушат
машината трака
пръстите ми и металните крака на стола
не докосват повърхността на плочките
никога по едно и също време
движенията им винаги се разминават
краката се долепят –
пръстите са във въздуха
пръстите се долепят –
краката са във въздуха
в такт с машината влаковете и кълбетата дим
не искам да изпитвам болка
а само безгрижна наслада
от контрола върху ситуацията
това е спомен без усещането за премазани пръсти
днес на луково влаковете държат соло
усеща се загубата на контрол
Прочетете още от Лидия Кирилова тук.