Лидия Кирилова: „ретроутопия“

      Коментарите са изключени за Лидия Кирилова: „ретроутопия“

ретроутопия

 

барака за варене на ракия
остъклена веранда
шевна машина тракаща заедно с
минаващите над дерето влакове
метален стол на двора
люлеещ се в такт

всеки следобед от дядо ми
който пуши на него и
изпуска кълбета дим
като локомотив

промъквам се боса зад гърба му
приклякам и слагам кльощавите си детски пръсти
под краката на стола
докато се повдигат

махам ги тъкмо преди да се долепят до плочките

слагам ги и ги махам
докато столът се люлее
дядото и влаковете пушат
машината трака

пръстите ми и металните крака на стола
не докосват повърхността на плочките
никога по едно и също време
движенията им винаги се разминават 

краката се долепят –
пръстите са във въздуха
пръстите се долепят –
краката са във въздуха

в такт с машината влаковете и кълбетата дим

не искам да изпитвам болка
а само безгрижна наслада
от контрола върху ситуацията

това е спомен без усещането за премазани пръсти
днес на луково влаковете държат соло
усеща се загубата на контрол

 

Прочетете още от Лидия Кирилова тук.