Лидия Кирилова: „ретроутопия“

ретроутопия

 

барака за варене на ракия
остъклена веранда
шевна машина тракаща заедно с
минаващите над дерето влакове
метален стол на двора
люлеещ се в такт

всеки следобед от дядо ми
който пуши на него и
изпуска кълбета дим
като локомотив

промъквам се боса зад гърба му
приклякам и слагам кльощавите си детски пръсти
под краката на стола
докато се повдигат

махам ги тъкмо преди да се долепят до плочките

слагам ги и ги махам
докато столът се люлее
дядото и влаковете пушат
машината трака

пръстите ми и металните крака на стола
не докосват повърхността на плочките
никога по едно и също време
движенията им винаги се разминават 

краката се долепят –
пръстите са във въздуха
пръстите се долепят –
краката са във въздуха

в такт с машината влаковете и кълбетата дим

не искам да изпитвам болка
а само безгрижна наслада
от контрола върху ситуацията

това е спомен без усещането за премазани пръсти
днес на луково влаковете държат соло
усеща се загубата на контрол

 

Прочетете още от Лидия Кирилова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *