среща
ако така се случи че забравя спомените си
тогава най ще си ми нужен
ще те помоля да ме посетиш
да слезеш с мене до мазето
да срежем паяжините със ножици
и да се ровим цяла нощ във миналото
ще се разпадат книгите в ръцете ни
снимките бележките тетрадките
ще ги удавим във реката много лесно
тях най-добре ще ги запомнят рибите
на куфарите пантите ще са ръждясали
самите те олющени и избелели
и дръжките им сигурно ще падат
ще ги поправим и превърнем в шкафове
със куклите парцалите и всичко всичко друго
ще напалим огън на тавана
ще се срути покривът ще гледаме луната
и щом приключим ще си сипем вино
ще си разказваме истории изтъркани
повече от гумите на колелото
ще се загледаш в тлеещия огън
аз ще бръкна в джоба на сакото ти
и ще открием че не са ни нужни спомени
щом досега не сме се срещали
Още творби на Лидия Кирилова можете да откриете тук.