Произведението, което ще прочетете, е включено в „Кураж, сърце“ – новата стихосбирка на Лилия Йовнова.
В рамките на инициативата „Близък прочит“, с подкрепата на „Арт лято“, книгата и нейният автор ще гостуват в старата столица на 23.06.2021 г., на откритата сцена на „Галерията“, от 19:30 ч.
Повече от и за събитието ще откриете тук.
П У С Н И С Е
„пусни се“, казва някакъв глас в тази притеснена бучаща глава, която така и не притихна
не съм сигурна чий е този глас всъщност, но все по-убедено си мисля, че няма никакво значение, защото не е ли достатъчно просто някой да ти каже:
пусни се по течението, отпусни хватката, пусни ръцете, които вече не те държат, които, ако си позволиш честността ще признаеш, че никога не са притискали мекото на дланта ти достатъчно топло, пусни спомена на свобода, за да не го развалиш, пусни онези мисли да си отидат, пусни обидата да се издигне някъде много по-високо от теб, някъде, където някой ден искаш да стоиш и ти, но днес е достатъчно да оставиш яда и горчилката да отидат далеч, пусни си твоята музика, пусни слух, че всичко ще бъде наред и сам му се вържи, отпусни си душата, спусни се в твоите неща без да пропускаш останалите важни работи, спри да се притесняваш, че изпускаш най-хубавото, разбери, че ако най-хубавото трябва да бъде хванато в капан, за да остане – трябва да пуснеш и него
„пусни се“, казва глас в главата ми, който дори и някога да не е бил мой, започва да звучи все повече като собствен,
все повече като някой, който все още не съм,
но ще бъда