Корен слиза
Този акт на изплуване започва
със заседнало чакане в балконски аквариум
без език и издишане.
Не съм скочила от етажа,
защото въздухът все още не ми принадлежи.
Поглед нагоре – той идва
гъбясалата кожа на пръстите да изсуши,
да ме отдели от водораслите
и всичките останали залепнали раци на дъното.
Хващам се да ме издърпа,
след това сама изхвърлям всичкото стъкло
на тинестия затвор.
Когато той приключи своята задача
го изпращам да се прибере,
докато отново не ми потрябва.
Още поезия от Лилия Трифонова тук.