Пристанище на празните
Обръщах се назад в зенита на вълните,
които поливах въпреки съпротивата
на екипажа, капитана и курса на деня –
по пристанищата девойките са семпли,
отдават се почти без пари,
не питат от кой край съм, дали ще се завърна,
пропускат, пропускат, а после заспиват меланхолно.
Корабът не е къща за обръщане, левитиране, плъзгане,
само пристанище за албатроси, уморени от изкуството
на сънуването: празни кошмарите ми, празни бокалите ми,
любовите, свърталище за скъсани чорапогащници,
и те празни.
А Тинторето, плаха медуза на плиткото,
остана сам и тази нощ.
Ще те полея, Тинторето, казвам ти, ще те полея някога,
но днес съм с друг, друга, другиго.
Още стихотворения на Лилия Трифонова тук.