Лора Рине е родена някъде там през едно от не така горещите лета на миналото. Първата си стихосбирка пише и издава в хола на баба си.
Оттогава не е спирала да пише. За себе си. И за света, който е другаде.
Словото на живота е нейна професия, а в свободното си време доизмисля драми и комедии, режисира ги, обикновено играе главни роли в тях и накрая се отказва от отегчение. Правила е и куп други неща, но смисълът ѝ е в думите и все още неуморно ги търси. Под дървета, под камъни, а понякога, копаейки дупки за скривалище при силен плажен вятър.
1.
вчера се прибрах преди теб
за да ти стопля пилето с картофи
прибрах се за да си пусна душата в пералнята
да си простра желанията
да си поизтупам възбудите
да седна на бялата маса
да сложа розовите домати
да чакам на свещ
да дойдеш и да ми запалиш цигара
ти не ми палиш
но аз и без друго мразя
да седнем до малкото черно куче
да се гледаме само по малко
да умираме от умора и скука
да се обичаме тихо и някак насила
докато пилето изстине
и смъртта ни раздели
2.
на улица Вишнева съзнанието ми спира
дали има вишни през зимата
или кръвта по челото е сладък сироп
сироп от синьо око
паднало до сърцето
3.
жените месели хляб
откакто свят светува
у нас ти месиш
а аз всичко разтурям
4.
трудно се живее
във стая
със баба намазана с пудра
тракаш до нея
тя мляска до тебе
делнична проза
за кауза
бабата е с дантелени гащи
почти гола
разказва за войната преди Сътворение
чудя се как е успяла
да запази червило и стойка в тази делнична проза
човешкото тяло е странен часовник
с изсипани стрелки и хиляди бримки
стари гащи
умора
и питка за помен
баба ми в мен