***
Посоката е една като в слънчогледова нива.
Само нежната кожа на сърцето да беше по-издръжлива.
По пътя за другия бряг бавно проникваш
отвъд облака и дъжда
отвъд корена и върха на тревата
и не вярваш че някой ден там ще стигнеш
и там ще останеш.
Отвъд крехкостта на нещата.
Еднакви сме и не сме. За какво искаш да бъдеш избран?
Кой казва на водата да бъде роса или океан?
Прочетете още от Людмила Балабанова тук.