ДУМИТЕ, КОИТО КАЗВАШ МНОГО ТИХО
Някой ден ще ти разкажа за пропуснатото,
но сега се концентрирай върху всичко
онова, което с цялото си тяло си почувствал,
върху думите, които казваш много тихо.
Върху мириса, неописуем, от пекарната,
там, при минус двадесет през детството,
върху дългата алея край реката
и играта на „обича ме, не ме обича“.
Върху първата целувка, да, естествено,
знам, че няма никога да я забравиш,
върху музиката на момичето с цигулката,
върху тръпката от срещите ти с неизвестното.
Е, накрая… Ако трябва да съм искрена,
точно загубите са се отпечатали в сърцето ми.
Из книгата „Дървото на спомена“, която предстои да излезе.
Прочетете още от Людмила Миндова тук.