НОСТАЛГИЯ ПО МАРИНА
На Марина Цветаева
Не си принадлежим. Напълно чужди сме на всеки опит
да бъдем вкарани или сами да влезем в друга форма,
калъп, кафез, затвор или каквото там се сетиш, да бъдем
подредени в рафт от чужди думи, шишенца разни
върху лавици в аптека и тежести върху безмилостни
везни. Не си принадлежим. Не е възможно дори за миг
да се опитаме да си представим каква ли страшна самота
ще е сами от нищото да трябва да измисляме живота си.
Да, вярно, после всеки ден и всяка нощ ще го създаваме,
но авторското право е на друг. И подписът върху челата
е на друг. Това, разбира се, съвсем не значи, че не можем
да чувстваме кой както може самотата му. И нещо повече:
с последната си клетка да знаем, че телата ни са самота.
Не си принадлежим. Принадлежим единствено на любовта.
Из книгата „Дървото на спомена“, която предстои да излезе.
Прочетете още от Людмила Миндова тук.