ПЕРА ОТ ДУМИ
Безкрайно правилен сонет от много светлосиня сянка
напряга объл кларинет и осветява всяка дрямка
с пера от думи, цвят от звук, с потрепване на черни мигли
(или пък мисли) и напук изписва по стената „тигли“,
макар да казва „р-р-р“ добре и да е уж съвсем грамотен,
ала сред пяна от море понякога е тъй самотен,
че му се иска да греши и да обърква правилата,
докато някой не реши да хвърли своята заплата
не за храна, вода и ток, за данъци и тем подобни,
а за велик културен шок от среща с Брьогел… Неудобни
са тези смайващи платна с безкрайно много хора мравки,
а там сред тях и ти една… Дано не прави Бог поправки!
Така идеален този свят изглежда в своето несъвършенство,
че е съвсем като излят в безкрайно правилно блаженство.
Из книгата „Дървото на спомена“, която предстои да излезе.
Прочетете още от Людмила Миндова тук.