Людмила Миндова: „ПЕРА ОТ ДУМИ“

ПЕРА ОТ ДУМИ

Безкрайно правилен сонет от много светлосиня сянка
напряга объл кларинет и осветява всяка дрямка
с пера от думи, цвят от звук, с потрепване на черни мигли
(или пък мисли) и напук изписва по стената „тигли“,
макар да казва „р-р-р“ добре и да е уж съвсем грамотен,
ала сред пяна от море понякога е тъй самотен,
че му се иска да греши и да обърква правилата,
докато някой не реши да хвърли своята заплата
не за храна, вода и ток, за данъци и тем подобни,
а за велик културен шок от среща с Брьогел… Неудобни
са тези смайващи платна с безкрайно много хора мравки,
а там сред тях и ти една… Дано не прави Бог поправки!
Така идеален този свят изглежда в своето несъвършенство,
че е съвсем като излят в безкрайно правилно блаженство.

Из книгата „Дървото на спомена“, която предстои да излезе.

Прочетете още от Людмила Миндова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *