РУСЧУК
На Елиас Канети
Раждаш се в град, който си спомня за теб след години.
Носиш го в себе си като жълта звезда и си знаеш –
връщане няма назад, каквото и както да правиш.
Раят е там – на брега на реката, от която си тръгнал.
Все на запад ще бърза животът, ще учиш езици,
на които ще кажеш неща, за които изпращат в затвора.
Ти по някакво чудо ще останеш напълно свободен,
но до края ще чувстваш с плътта си острието на ножа.
Ножът, който заплашва безумно да ти вземе езика,
да останеш камбана без звън, китара без струни…
Бутилка в морето, от която писмото е хвърлено.
„Тази няма да стане и толкоз. Без езика съм мъртъв.“ –
Казваш. Скачаш. И миг преди да си драснал буквално
кибрита, вече знаеш: слепец си, но с факел в ухото.
Из книгата „Дървото на спомена“, която предстои да излезе.
Прочетете още от Людмила Миндова тук.