Людмила Миндова

снимка: Яна Лозева

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др. Автор е на три стихосбирки („Блус по никое време“, 2010; „Тамбос“, 2014; и „Животът без музика“, 2016) и един роман („Роман за името“, 2017), както и на литературоведските книги „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. Представените тук стихотворения са от предстоящата й книга „Дървото на спомена“.

СОНЕТИ НА ОТСЪСТВИЕТО

На Алеш Дебеляк

***

Меката ниска мъгла, която лежи на тревата,
като млечна пара диша в чашата на изгрева.
Стискам цветето в дланта си и не мисля нищо,
просто слушам как расте сонетът на отсъствието.
Тук-там са останали следи от сняг по пътя
и денят изглежда точно като сън на Андрю Уайът.
Мостът над изчезналото езеро за миг събира
в бледо перлено сфумато първите лъчи и въздуха.
Само малко, много малко, и градът ще се събуди,
тази крехка тишина ще се стопи с мъглата.
Затова сега на две, на три набързо си записвам,
за да я отглеждам после като рядък цвят в душата си.
Тук единствено се радвам, че мълчанието ме надраства
в детски невинната нежност на целувка по въздуха.