Марианна Георгиева: „гмуркачи“

      Коментарите са изключени за Марианна Георгиева: „гмуркачи“

гмуркачи

ние,
които допреди два дена ходехме по курви или просто и скромно
обръщахме гръб на новините, които прожектират по телевизията,
четяхме до три посред нощ, правехме си кафе по никое време
и дълго и продължително гледахме през прозорците на собствените си стаи
без да виждаме нищо,
ние,
които разтваряхме кръвта си в топла вода, в сърцата си пускахме старци
и бавно и насън бутахме инвалидните им колички по стръмен склон,
след което с вкаменени сърца ги запокитвахме към бездната,
ние,
които се надушвахме отдалеч, нашата коравосърдечна, жадна природа
ни правеше близки никому, и се намирахме като нелегални престъпници,
чиято обща съдба е споделеното оръжие, омразата към самите себе си
ни навестяваше като лицемерна любов към приятелите ни от детството,
като садистична студенина към влажните очи на обичащите ни,
ние,
които добивахме властта със страстта на златотърсач, на гмуркач за бисери,
който ослепява, оглушава, но не може да утоли жаждата по белите зърна,
които стиска вманиачено между черните си и подути от водата пръсти,
ние
понякога се спотаявахме, обхващахме коленете си с ръце, голи, зъзнещи
и все още хлъзгави, притаявахме дъх като водорасли,
когато някой заговореше за срама с деликатност

 

Прочете още от Марианна Георгиева тук.