златен орел хваща лисица
още преди смъртта моите кости вече си знаят – искат да имат розов оттенък,
още преди съня вземам в ръцете си вазата с цветята, които после ще поставя
на гроба си, сънувам местопрестъпление в снежен ден,
слънцето напича бавно и златно, докато ти учиш по геометрия, оставяш
цялата си останала работа, защото трябва да изчислиш едно нещо,
колко германци могат да се поберат в утробата на една жена,
която не обича нацистите и мирише на коко шанел, както го правеха едно време,
на колко месии може да се даде живот от една утроба,
умираш неусетно и неугледно, на масата след теб остава само
чиния с грозде, на обяд осъзнаваш –
изминали са тридесет и три години от този ден,
които са белязани с най-добрите ти писма – заплашителни бележки
до спедиторската фирма за козметични стоки,
аз видях веднъж лисица да се опитва да нападне орел,
бореха се за трупа на умряло животно, неразложено посред зимен ден
Прочете още от Марианна Георгиева тук.