Писане на книга
Това е една книга може би
появи се до краищата на съзнанието ми –
птица кацаща и отлитаща от тънък клон
Пристигна в горещ следобед в огромна тишина
обрамчена тук-там с вятър
и после пак в гореща нощ и в мрака на една неясна тежест
Дойде и каза ясно – напиши ме
И трябваше да пиша
Разнасях бели тежки листове
в душата и в тялото
с нещо в дъха утаяващо се насъбрано
оставено без израз без мастило
там
там
И както черниците сбират сладко лепнещо мастило
в сянката на клоните на дървото и после самички се откъсват
така и мастилото на неизказаните думи се събира с неясен вкус
там
набъбващ в сенчестите краища на нещо мое
и скоро ще се изрекат
(ако ли не в дълбока тъмнина ще се потиснат)
и това е едно състояние на есенция
нито да
нито не е
а отвъд
отвъд
не обитава улици отминали събития
не обитава образи на запустение
на къщи и поля
на прецъфтели билки на треви опустошени
във вятър носещ
първичен звук на бъдещ белег
който познаваме ала не можем
да назовем докоснем видим
в крайна сметка това е състояние на разточителност
започва да настоява
мъгляво
продължително
с усещане за потвърждение пораждане проява
все едно
ако това е така
трябва да се сложи началото
иначе сякаш някой влачи чувал по пода а не се знае какво има вътре
тази тежест би могла да бъде
скъпа като безценни камъни килими сладкопойна птица от далечна земя
или отвратителна и отблъскваща като труп или неизбежност
Възможно би било и двете
Вдишваме
издишваме
сега
без
край
книго моя
Още от Мария Гюрова ще намерите тук.