Празна вечеря
Има една сила която издува нещата
кара ги да се препълват
с въздишки дихания невидими събития и образи
Ако погледнеш човек
обхванат от такава сила
ще видиш как очите му гледат в друг свят
ръцете на този човек извършват действията
пестеливо
като че дават ново лице на докоснатото от тях
Когато се появи тази сила
седни с нея на чиста маса и остави настрани всичко
което ти е служило и те е хранило
Приготви старателно тази празна вечеря
Белезите за нея проличават веднага
в птичите песни
в предпазливия топъл порив на вятъра
в ранния тих здрач
и премълчаните въздишки на дърветата –
не влизат в къщата те
а само я прегръщат и люлеят
в един непомръдващ застинал момент
без въздух и земя
без знание дихание и име
докато човекът сам със себе си се слее
Прочетете още от Мария Гюрова тук.