бих искала да уловя този пейзаж
отивам да донеса кепчето за пеперуди на Набоков
прекосявам изчезналия в детството Петербург
с широки улици като в сънищата
качвам се по витата стълба
пред врата влакче
звучи френски повече английски песен
отварям вратата
а вътре няма почти нищо
само едно спящо дете и светеща пеперуда.
из „не-снимане“
(„Литературен вестник“, 2013)
Прочетете още от Мария Липискова тук.