всичко остава същото
всичко остава същото
като очакване
във всички краища на
тялото което продължава
във всички ъгли на съзнанието
нещастно като наемател който събира
набързо вещите си
скупчва ги в единия ъгъл
в другия ляга върху пода
слага ръката си и издълбава таен тунел
тялото му се спуска натам в съня
твърдо
като сричката
която ще оставя
тук.
из „Хирошима моя“ („Същности“, 2017)
Прочетете още от Мария Липискова тук.