Мария Липискова: „всичко остава същото“

      Коментарите са изключени за Мария Липискова: „всичко остава същото“

всичко остава същото

всичко остава същото
като очакване
във всички краища на
тялото което продължава

във всички ъгли на съзнанието
нещастно като наемател който събира
набързо вещите си
скупчва ги в единия ъгъл

в другия ляга върху пода
слага ръката си и издълбава таен тунел
тялото му се спуска натам в съня
твърдо

като сричката
която ще оставя
тук.

из „Хирошима моя“ („Същности“, 2017)

 

Прочетете още от Мария Липискова тук.