в разпръскващо се синьо
се появява тази жена
не държи думите при себе си
не държи сънищата при себе си
не държи дните при себе си
само къщите изплуват
отнасят погледа ѝ синьото се разпръсква в прозрачността
на погледа
не гледа нищо просто тя се появява заедно с
къщите с притихналите думи и первазите
пространства които не придържат нищо
освен дните и сънищата
няколко потънали местоимения за време
мъже места
не ги държи при себе си
не се движи спокойно може да се появява така
без да изговаря
спокойното лъчисто време на празнота
която се разпръсква
в окото
в спуснатата ѝ ръка.
из „не-снимане“ („Литературен вестник“, 2013)
Прочетете още от Мария Липискова тук.