Истанбул
Кубетата на джамиите светят като ябълки.
На площада гълъбите разхождат своите сенки
сутрин когато са къси полетите на душите.
Продавачите носят в ръце тежките тела на рибите
мълчешком. И цветовете греят и описват други тела
стъпващи едновременно на земята и на небето.
Жените поглеждат през прозорците на фереджетата.
из „Хирошима моя“ („Същности“, 2017)
Прочетете още от Мария Липискова тук.