когато снимките са станали невидими
от толкова стоене във въздуха
с времето различаваш лицата по тях
думи
при които се спираш тръгваш връщаш се
като сънища които могат да бъдат
а не се случват
из „не-снимане“
(„Литературен вестник“, 2013)
Прочетете още от Мария Липискова тук.