Мария Липискова: „когато снимките са станали невидими“

когато снимките са станали невидими
от толкова стоене във въздуха
с времето различаваш лицата по тях

думи
при които се спираш тръгваш връщаш се
като сънища които могат да бъдат
а не се случват

из „не-снимане“
(„Литературен вестник“, 2013)

 

Прочетете още от Мария Липискова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *