Мария Липискова е завършила магистратура „Българска филология“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“ и магистратура „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Превежда от руски език: Михаил Бахтин, Михаил Ямполски, Борис Дубин, Михаил Епщейн; поезията на Йосиф Бродски, Леонид Шваб, Олег Юриев, Павел Арсениев, Глеб Шулпяков, Полина Барскова, Анна Глазова.
Публикува поезия, проза, преводи и литературна критика в издания в България и чужбина.
Притежава множество награди от национални конкурси за поезия и оперативна критика.
Нейни стихове са преведени на хърватски, румънски, руски, испански, английски…
Издадени книги с поезия:
„По следите на мадлен“ („Кала“, 2007);
„не-снимане“ („Литературен вестник“, 2013);
„Хирошима моя“ („Същности“, 2017).
Книгата ѝ „не-снимане“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2014 г.
Нейните пръсти са като попивателна хартия
Около устата има лента,
за да могат думите да протичат,
докато той не може да диша
свличат се по тялото му.
Съзнанието този коридор
несъзнавано нищо няма да направи.
Лентата около устата се е отвързала,
немотата на тялото
вече е освободена.
Искаш ли да бъдеш мой любовник?
Да носиш бомби до определени места. Бавно.
Слизайки в дълбоки ровове. Бавно.
Засипвайки ги с ръце.
И излизайки. Бавно.
Поставяйки думите.
На определени места.
Докато закриваш очите си.
И се отдалечаваш. Бавно.
Да чуваш взривовете?
Живот зареден като пистолет
Може да бъде черно-бяло като стихотворение
за жените които се отразяват в стъклата на очилата
движещи се по плоските сенки на зимния Петербург
с черни обувки като ножници в които са влезли стъпките им
черните им ръце и черните им жестове в парка и неговата орбита.
И които излизат от земната орбита
Оглушително.
из „Хирошима моя“ („Същности“, 2017)
Прочетете още от Мария Липискова:
„Думите са…“
„всичко остава същото“
„Носталгии“
„Първото за което се сещам“
„Тук телата са голи“
„Истанбул“
„преразкази“
„не-снимане“
„когато снимките са станали невидими“
„в разпръскващо се синьо“
„следите на изгубеното време“
„Стаята на Бродски“
„бих искала да уловя този пейзаж“
„Тя и…“