Мария Сердарева: „Гората“

Гората

На Мая

мек пръхкав мъх
грапави пори на стволове
борове, борове, борове
с вечноразперени тънки ръце
бавното им живеене
между щъкащи твари
колкото по-мънички
толкова по-припряни
дъх на зелено, роса и ягоди
птичи стогласи
с акомпанимент от въздишки вятърни
в клони, тревици и струни
от паяжини

тук
в девственото
уча се да изгубвам
кречеталото на ума
досадно като муха
неотлъчно като охлювна черупка
и да попивам попивам попивам
гората
витамин за душата
болна от дефицит на
естественост

 

Прочетете още от Мария Сердарева тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *