Гората
На Мая
мек пръхкав мъх
грапави пори на стволове
борове, борове, борове
с вечноразперени тънки ръце
бавното им живеене
между щъкащи твари
колкото по-мънички
толкова по-припряни
дъх на зелено, роса и ягоди
птичи стогласи
с акомпанимент от въздишки вятърни
в клони, тревици и струни
от паяжини
тук
в девственото
уча се да изгубвам
кречеталото на ума
досадно като муха
неотлъчно като охлювна черупка
и да попивам попивам попивам
гората
витамин за душата
болна от дефицит на
естественост
Прочетете още от Мария Сердарева тук.