Мария (Миа) Сердарева е магистър по английска филология, бакалавър по журналистика, в момента учи психология.
Автор на стихосбирката „Ябълки“ (1995) и на сборника с разкази и импресии „Светлоглед” (2014).
Преводач на „Нещата, които остават“ на Сара Уилис, „Проектът Армагедон“ на Том Санктън, „Приказки от цял свят“ от Хедър Еймъри и „Индийски приказки“ от Анна Милбърн.
Публикувала в „Литернет“, „Факел“, Издателска група „Буквите“, „Концептуално“, „Нова социална поезия“, антологията „Зелени разкази (ама наистина)“, списанието „Но Поезия” (в бр. 5) и др.
Номинирана за награда „Пловдив” в категория „Превод“. Първа награда в категория „Човечни книги“ за сборника „Светлоглед“, присъдена от фондация „Човешка библиотека“ в конкурса „Копнеж за човечни книги“. Втора награда за разказа „Награда“ в националния конкурс „Рада Казалийска“ на читалище „Добри Чинтулов – 1935“.
„Не съм дипломите си, професиите си, нито книгите, публикациите, успехите или неуспехите си.
Човек е всички хора, мисли, чувства и неща, в които е влял нещо от себе си.“
Образ и подобие
едно не ми е ясно –
ако сме Негов образ и подобие
как може да сме толкова безпрецедентни?
дали чрез нас не иска да изпробва
какво би станало от Него
във всяка Божа комбинация
от почва, обстоятелства и гени?
Прочетете още от Мария Сердарева:
„Чувството“
„Гората“
„Дай да свалим от гърба…“