Добро бебе
– Кой е добро бебе? Кой е добро бебенце? – повтаряше чичото над кошарката.
Малкият го гледаше с ококорени очи и език, изплезен като на коте.
– Блюба! – каза изведнъж той.
– Блюба! – повтори радостно чичо му. – Бебо иска блюба, така ли?
– Бляба! – повиши тон бебето, увлечено в своя тайнствен спор.
– Браво! – извика чичо му и взе да ръкопляска. – Браво на бебо за блюба и бляба!
Бебето се взря преценяващо в очите му и рече:
– Животът е бездънна пропаст и всеки миг, в който дишаш, те води надолу.
Прочетете още от Мартин Колев тук.