Другата сестра
Той запали цигара и се обърна към нея.
– Беше страхотно.
Фаншон отвърна с нещо средно между смях и прозявка. Мълчанието на
тайнствената брюнетка го привличаше като магнит. Беше му казала единствено
името си. Дори по време на секса не произнесе друго освен няколко удължени
гласни.
Той я приближи и погали вълнообразния кичур, паднал върху челото ѝ.
– Фаншон, искам да те опозная. Кажи ми нещо за себе си.
Тя го погледна, усмихна се косо и рече:
– Вие мъжете наистина не понасяте мълчанието, а? Какво да ти кажа – майка ми беше обзета от болни амбиции. Накара ме да занеса вода на една вещица, която взе, че ме прокълна. Сега при всяка произнесена дума от устата ми излиза жаба или пепелянка. А твоето детство как беше?
Той бавно отдръпна длан и погледна към внезапно оживилия се под. По-добре е някои въпроси да си останат без отговор.
Прочетете още от Мартин Колев тук.