Мартин Колев е роден в гр. Бургас през 1989 г. Завършил е „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (2016), както и на романите „Софийски магьосници“ (2017) и „Софийски магьосници в сърцето на Странджа“ (2018). Предстои публикуването на трета част от поредицата, „Вещиците от Витоша“. Пиесата му „Кроасан“ печели конкурса на Театър 199 за камерна пиеса през 2017 г. и продължава да се играе там.
Данък сън
Отначало промените бяха миниатюрни. Тук ще изникне червен контур, там ще хвръкнат шепа мехурчета – все неуловими детайли в претрупания свят на сънищата. Както казваха на Центуриум: „Сън-пространството е безкрайно и данъкът заема една незначителна част от него“.
Но ако данъкът беше тумор, със сигурност не бе доброкачествен. Постепенно алчността на Центуриум нарасна и данъкът изискваше още от сън-пространството на гражданите. Съновиденията се напълниха с най-новите продукти на пазара и се появиха дори рекламни паузи. Децата сънуваха само скъпи играчки, а родителите им – афери в луксозни ресторанти. На човек му се присънваха до десет поредни случки в една и съща банка – но, от правни съображения, не повече. Случваше се по средата на някой сън пейзажът да изчезне, заменен от надпис „В ремонт“.
Спасение нямаше – последната граница бе превзета. Гражданите взеха да недоволстват и да организират сомнамбулски стачки. Центуриум отвърна на шумотевицата с официално прессъобщение: „Вие се изказахте и бяхте чути.“
След седмица по хорските сънища се завъртя нова реклама:
„Вече ви е втръснало от досадния данък сън? Абонирайте се за услугата „Чисти сънища“! Примигнете два пъти и 30-дневният ви безплатен период ще започне още тази нощ.“
Прочетете още от Мартин Колев:
„Другата сестра“
„Грегор Замза“
„Добро бебе“