***
Въжетата на небето скърцат високо.
Ще се отвърже ли или няма да се отвърже?
Тази нощ не знае.
Около мен
Разкошното море, неизгрялата луна,
светлините на есенните острови,
падащият Млечен път,
а в мен – торнадо от нежна тъмнина.
Бях дервиш на Своето.
***
Корабите пъшкат и пеят преди разсъмване.
Носят отминаващо празненство,
на което последна пристига зората.
***
Звездният вятър пита дърветата на морето:
Къде отивате, господари?
Мълчат ниско стволовете.
Няма отговор подобен въпрос.
Най-тънките корени най-пряко говорят
на ядрото от огън.
Звяр от вода
Духа светло от маслините.
Имам само клетки.
Желанието на планетата
Чие желание сътвори неописуемата
красота на дърветата?
Прочетете още от Маргарита Серафимова тук.