Влизащата
Може би животът е порта
и ние винаги минаваме, и тя е винаги отворена,
докато не се затвори.
Невидимият влак
Край нашето безвремие минаваха релси
и понякога се чуваха.
Златото на вечерта
Излезе от вратата,
затвори кръга.
Прочетете още от Маргарита Серафимова тук.