Мирослав Христов: „Някъде“

Някъде

В двора на съседите
хора загледани в мъртва комета
задават въпроси
за началото на падащите тела

в градина извън стандартния модел
ябълковите дръвчета на Нютон
са разцъфнали
не зависят от гравитацията

в откритото пространство
висим като скачени съдове
тежките ни скафандри
подрънкват ритмично

в близката лаборатория
разчитат генома на ябълката
намират следи от изкушението

 

Други стихотворения на Мирослав Христов ще намерите тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *