Чилиец в Единбург
тук хората оставят всичко
и какво ли не по улиците
прилича повече на завещание,
отколкото изхвърляне
навярно е особен вид носталгия,
леко увлечение по секъндхенда
или нещо твърде тукашно,
за да стане някога понятно
чаровно е, казваш,
градът подрежда себе си стая по стая
сами си измисляме коридори
и стъпваме леко по нишката,
която свързва масата тук
със стола ей там
и старата лампа зад Примроуз №6
с канапето
някъде из Морнингсайд
да седнем, казваш,
и „трябва само да застанем правилно, за да сме си вкъщи.
знаеш, погледът да сочи юг,
езикът да е изкривен в свое изречение“
това е фъншуй на липсатa;
носталгията аранжира себе си в букет,
който да поставим преди лягане на масата
добрият вкус изисква да сме подредени
дъх в дъх,
утехата ми в твоята,
докато дъждът
мие стените на измислената стая,
докато немите филми
шумолят в телевизора
Прочетете повече от Надежда Тричкова тук.