Нако Цветкашки (3)

      Коментарите са изключени за Нако Цветкашки (3)

Пита ни: „Какво би било, ако трябваше и още биографии да напишеш за себе си?“.
Отговорът остава отворен.
Казва се Атанас Цветкашки, но от дете близките, приятелите и колегите го наричат Нако.
Роден е в Асеновград. Отраснал е и живее в гр. Пловдив.
Вдъхновява се от древната история на града, но най-вече от възможностите за творчество, които той открива пред авторите.
Почти 20 години работи в различни компании от фармабизнеса, като последните 15 години е служител в Японски фармацевтичен гигант. Корпоративната култура му дава не само модели за общуване и специфична призма за възприемане на света, но и възможности (и най-вече време) да твори.
От детска възраст се занимава с характерната си техника на рисуване: с шестоъгълници, съставляващи наглед обемни тела. Неподражаемият рисувателен стил му служи не само за описване на околния свят, а е и специфичен начин за практикуване на активна медитация, чрез която той успява да се бори срещу стреса на динамичното ежедневие. Нако умело борави с геометричните форми, с които пресъздава своите 3D изображения, съставени от двуизмерни тригонометрични фигури. В последните години моделира и фигури от вълна.
Художествените му интереси (извън творчеството в работата, свързано с корпоративните му ангажименти) са основно в областта на изобразителното изкуство и литературата. Те също до голяма степен обслужват и темите, които вълнуват професионалните му търсения: общуването с хора, развитието и надграждането на взаимоотношенията, многопластовата комуникация, самочувствието и самоувереността, работа в условия на стрес. От години той търси баланс между напрежението и релаксацията, като използва рисуването и писането като своеобразна форма на арт терапия и стрес мениджмънт.
Част от творчеството му може да се види в сайта му, както и в страниците му във фейсбук – „Nakoart“, „DA DAO Plovdiv Center“, „From the inside/Отвътре“, където публикува последните си произведения.
Участвал е в редица изложби, семинари и проекти, свързани с личностното
развитие, антистрес практиките и медитацията чрез рисуване и писане.
В творчеството си засяга основно темите, свързани с емоционалните състояния: личностното израстване; работата с различните гледни точки; активната медитация в творческия процес.
В литературното си творчество разглежда различни теми: животът под стрес и начините за справяне с него; различните гледни точки за възприемане на света и ситуациите; самооценката; профилиране на събеседника и нагаждане към типа му; личностното израстване; разширяване на пределите на човешките възможности; свръхсилите на човека; връзката между обективните физични закони и субективното им възприятие.
Членува в групи по интереси, фокусирани основно в сферата на изобразителното изкуство и литературата.

 

АРГУМЕНТИ


У нас хората викат.
Уж така си решават проблемите.
И колкото по-силно викат, толкова по-уверени са в аргументите си и съответно – по-големи проблеми решават. Когато искат да се защитят, с лека ръка посягат към миналото: все ще извадят някоя кирлива риза оттам, което няма да докаже тезата им, но ще нанесе щети по авторитета, а оттам – по аргументацията на опонента.

 

 

 

ЕМПАТИЯ ИЛИ ЕГОИЗЪМ


Да, всички сме съпричастни към страданието и съпреживяваме чуждата горест. Всеки те пита:
„Добре ли си? Какво те боли?“.
Когато обаче говори с теб, този отсреща не иска да чуе за твоята болка, а за собствената си.
Да изживее страданието си чрез думите ти. Да потърси потвърждение за клетото си съществувание, задължително по-нещастно от твоето, и да намери оправдание за отчаянието си.

 

 

 

УНИКАЛНИ ИЛИ УНИВЕРСАЛНИ


Вгледах се в сивата тълпа отвисоко:
всички се лутаха насам-натам, еднотипно – макар и крещящо – облечени и с еднакво изражение…
Бездушни роботи, живеещи в кутийките си, уж крачещи в разни посоки по своите дела. Не вярвах на очите си: така ли изглежда обществото ни? Кукли на конвейер, излезли изпод пресата на житейските и битови клишета. Всеки с идеята, че е различен, а всъщност клонинги, изковани в една и съща матрица. Еднакви дори в претенциите си за уникалност.

 

 

Прочетете и вижте още от Нако Цветкашки тук и тук.